Както физическата енергия осезаемо изпълва телата ни, след като сме се хранили здравословно, почивали сме и сме спортували, така и емоционалната енергия буйно нахлува във вените ни, след като сме се погрижили за това подобаващо. Как? Нищо особено. Просто сме живели по начин, който ни кара да се чувстваме вдъхновени, изпълнени с надежда, уверени в себе си, обичащи и обичани. И обраното – оставяме ли хората около нас да постъпват така, че винаги да става по тяхното, и правим ли компромиси със собствените си желания и потребности, издигаме високи стени пред силната струя на емоционалната енергия. Резултатът? Нямаме мотивация за абсолютно нищо и често усещаме дори физическа умора. Ето няколко начина да избегнем подобни състояния.

Това може да бъде перифразирано като: Не се опитвай с всяко свое действие да се харесаш на околните, ако няма да се харесаш на себе си и ако дълго след това си даваш сметка, че си постъпила така само за да угодиш на чуждите желания. Излизай със симпатичния и не чак толкова богат и надменен млад мъж, когото обичаш, а не с надутия и свръхперспективен компютърен специалист, който ти препоръчват приятелките ти. Започни работата, която толкова много искаш, без да се съобразяваш, че така ще ти се наложи да смениш квартирата си и да си по-далеч от верните си дружи. Кажи “не”, когато наистина не искаш да свършиш нещо. Живееш ли заради другите, ти правиш усилията, а те прибират дивидентите. Няма нужда да изцеждаш насилствено жизнената си енергия, като непрекъснато мислиш за благото на майка си, приятелките и колегите. Вместо това помисли повече за себе си.

Онези, които непрекъснато мрънкат за нещо, оплакват се за щяло и нещяло и те занимават със себе си невинаги с основание, влияят на емоционалното ти състояние, меко казано, нездравословно. Вместо да им позволяваш да изсмукват енергията ти, се опитай деликатно да ги избягваш и вместо това да прекарваш повече време с онези, които те вдъхновяват и те зареждат с оптимизъм. Може би е време да развенчаеш онзи т. нар. твой приятел, който ти пише SMS-и само когато има проблеми.

Не е задължително да се опитваш да оправиш света. Просто започни да мислиш за това как и къде ще прекараш следващата си отпуска или как ще се запишеш на някой курс по танци. Да очакват и планират новото, което ще се случи в живота им, винаги действа на хората страшно мотивиращо и ги насърчава да правят малки, но сигурни стъпки към неговото постигане. Надеждите ни за бъдещето ни дават повече енергия и желание, за да се справим с настоящето си.

Вярно, че това е един от най-лесните начини да прекарваш времето си. Потъваш в спомени, отваряш албумите си със снимки или фотофайловете в компютъра си и не усещаш как часовете са се изнизали край теб, без да си свършила нищо полезно. А и резултатът на упражнението може да бъде, че пак си си спомнила за бившето си гадже и си се размислила какво би било, ако не се бяхте разделили и ако още можехте да бъдете заедно... СТОП! Какъв е смисълът от всичко това? Не си ли струва повече да погледнеш напред и да помислиш за бъдещето, където може би те чака една нова любов? Нова работа? Нови приятели? Нови приключения? Продължаване на образованието? Всеки от нас по някакъв неведом за него начин направлява съдбата си в определена посока, макар да не знае точно какво му е предопредначертано. И ако има неща, които не можем да променим, то други са в нашите ръце. Решим ли какво искаме да направим с тях и как да го направим, ще намерим и енергията, която ни е нужна, за да го постигнем.