Писък. Напира да излезе. Все едно е кой ще чуе. И усмивка замразена, нова маска ще си търся. Тръпки гадни пак подсказват за растящо напрежение и импулса да избягам, да се скрия и от себе си. Към бутилката посягам - тя е празна като мене. Да, раздадох си душата, с демони сега живея. Ха! Зверчето пак опитва на добро да се направи. Кво пък - празна тиква може да повярва. Виж оназ гадинка как усърдно се раздава. Пусна ли я вънка, някой в злоба ще се дави. Дамата е елегантна! Нужно е прозрение, под воала и загадъчен да откриеш лицемерието. Уау! Високият с брадата, дето движи се с ухилен. Де ли скрил си е рогата?! Вижда ми се пак угрижен. Знаех си! Това е ключа! Няма как да ми я вземе! От душата всяко късче дадох с обич и желание!