Скоро пак ще се мръкне, ще си иде денят. Ще помръкне небето и цветя ще заспят. Ще заглъхнат колите... хора, уморени ще си легнат да спят. Аз ще паля цигара, поредната, ще се вее прането ми на балкона, а очите ми ще се реят в небето сред блестящи звезди... Ако има луна, ще измоля от нея, да отнеме безсъние и умора. Има и други, като мен... и за тях ще се моля! И за болните... и за гладните, и за жадните, за всяка истина жива, небесна, като манна за всички да блесне! Да залее този свят светлината на словото Божие - хляб за душата! Неусетно ще си тръгне нощта, а безсънни очите ми ще посрещнат, най-красивата нежна зора!